8 ноември 2015 г.

Непреодолимото препятствие

Какво се случва, когато неудържима сила срещне непреодолимо препятствие? Като цяло конфликтът се корени в двете предположения: че съществуват неудържима сила и непреодолимо препятствие. От една страна за неудържимата сила няма нещо, което да я възпре, а от друга няма сила, която да се справи с непреодолимо препятствие. Това е един класически парадокс, с който, за радост на някои, ние няма да се сблъскаме.

След патакламата около финансовото министерство и желанието на министъра да отреже поне част от специалните привилегии в МВР, достигнахме до очакваната развръзка. За много от нас, с огромно съжаление трябва да отбележа, тя не е изненада, а е кулминация на водената от кабинета политика. Не защото министерският съвет успя да постигне съществен пробив, а точно обратното – направи поредната голяма крачка назад[1]. Проблемът се корени по-дълбоко от конкретните поводи, и дори доста под непремерените заявки на Владимир Горанов, а именно във волята на управляващата коалиция. Макар и прибързано, и неструктурирано, желанието на финансовия министър да намали тежестта върху бюджета от страна на МВР беше очаквано и необходимо. Ясно е, че в хазната просто няма пари, няма достатъчно средства за погасяване на плащанията по всички разходно-покривни системи (здравна и социална) и едновременно с това за финансиране на свръхраздутите бюджети на държавната администрация, МВР и МО. От друга страна Горанов подхвърли една златна възможност за управляващите, но те предпочетоха да не се възползват от нея.

Насред полицейските протести, законни или не е без особено значение в случая, можеше да бъдат мобилизирани ресурсите на Министерския съвет и да бъдат проведени няколко важни промени. От една страна можеше да бъде планиран съставът на МВР, така че да бъде намалена значително административната тежест, като спестените пари да бъдат използвани за капиталови разходи. В момента разходите за заплати в министерството попиват целия ресурс и на практика не остават никакви финанси за техническо обезпечение на работата му[2:стр. 12]. От друга страна можеше да бъдат извадени всички несвойствени за полицията дейности и да бъдат дадени за управление на съответните отговорни министерства. Няма логична причина да се смята, че болницата на МВР, дори предполагайки, че трябва да продължи да съществува, трябва да е подопечна на самото министерство. Специализираните лечебни заведения за полицията и военните, освен че могат да бъдат обединени, също така е нормално да бъдат администрирани от здравното министерство. Всички разходи по елекронното обезпечение на МВР също могат да бъдат извадени от неговия бюджет, като необходимите дейности или да се осъществяват от МТИТС (Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията) или още по-добре в отделна държавна компания (под шапката на МТИТС), която да предоставя обслужване за всички държавни структури.

Забележително е, че е всички тези несвойствени за МВР дейности (област на политика „Управление и координация на системата на МВР”) заемат над 10% от бюджета на Министерството на вътрешните работи[2:стр. 8], пари които в противен случай биха могли да се използват за повишаване качеството и количеството на наличната техника. От самото приложение към проектобюджета на министерството ясно се вижда, че общо предвидените капиталови разходи по програмата за борба с престъпността се равняват едва на 20.6 млн. лева, или около 3.5% от общоведомствените разходи[2:стр. 12]! Ситуацията с другите направления (пожарна безопасност, охрана на държавната граница) е сходна. За сметка на това „Информационно осигуряване и административно обслужване” поглъща невероятните 92.6 млн. лева[2:стр. 20], „Медицинско обслужване” – 11.8 млн. лева[2:стр. 21] и не на последно място „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация” – 18.7 млн. лева[2:стр. 23]! На фона на тези си програми МВР отделя 6.8 млн. лева за „Убежище и бежанци”, разполагаеми на Държавната агенция за бежанците, като капиталовите разходи по това направление са 470 хил. лева[2:стр. 25].

Фиг. 1 Брой полицаи, по държави в ЕС.[5]

Фиг. 2 Брой полицаи на 100 хил. души, по държави в ЕС.[6]

Фиг. 3 Брой полицаи на 100 хил. души, по области за България.***

Видно е, че плащането на възнаграждения в Министерството на вътрешните работи е почти изцяло отговорно за недостига в бюджета му. Тогава е нормално да се търсят начини за намаляване на служителите, чиито задължения не включват пряка ангажираност с основната дейност на МВР. Вместо да се възползва от широката обществена подкрепа и вдигнатия шум обаче, Министерският съвет реши за по-просто да влезе в режим на (вероятно безкрайни) преговори със синдиката на служителите на МВР[3]. Очакванията ми към резултата от тези преговори са доста скептични, имайки предвид, че подобни разговори са провеждани неведнъж, а видима промяна няма. Изглежда, също така, че полицаите не желаят промени в начина си на работа, дори и това да означава обричане на цялото общество да покрива огромната сметка за това.

Хвърляйки поглед към щатната численост на МВР, прави впечатление, че в дирекциите „Управление на собствеността и социални дейности”, „Човешки ресурси”, са заети съответно 1 326 и 4 539.5 души*, докато в Медицинския институт, Научноизследователския институт по криминалистика и криминология и Института по психология на МВР, общо са заделени 1 274 работни места. Академията на МВР пък дава работа на 592-ма души. Общо за тези дейности по обучение, медицинско обезпечение и административно обслужване се заделя щат от 7 731.5* места при обща численост 49 692.5* щатни позиции[4], или внушителните 15.5%! Към момента на подготвяне на този материал не е налична национална статистика за това колко от предоставените места в другите дирекции се заемат от униформените служители на МВР и колко са заети по поддържащи дейности, за сметка на това справка в евростат сочи, че дялът на униформените полицаи е близък до средното за Европейския съюз. Според европейската статистическа агенция броят на униформените служители (за 2012 г.) е малко над 28 хиляди души[5], което прави малко под 400 полицаи на 100 000 души население[6]. Тези данни показват, че от целия щат на Министерството на вътрешните работи заетите с опазването на обществения ред в МВР са малко над половината служители**. Тогава възниква въпросът, какво правят всички останали?

Винаги, когато е необходимо да бъдат прокарани тежки и непопулярни реформи се опира до това доколко обществото е склонно да ги подкрепи. В конкретния случай с МВР, общественото мнение е като цяло силно консолидирано около тезата, че така просто не може да продължава. Всяка промяна, внасяща малко повече прозрачност, и всяка мярка, намаляваща бюджетната тежест в Министерството на вътрешните работи, щеше да бъде срещната с широка подкрепа от обществеността, което от своя страна щеше да ги направи възможни. Управляващите обаче заеха конформистката позиция да не разбунват духовете в редиците на силовите структури.
Оказа се, че правителството не само не е неудържима сила, а МВР е непреодолимо препятствие!

* Става дума за щатни позиции, при които половин щат означава работа на половин работен ден.
** Не са взети предвид служителите в другите дирекции (напр. тези от пожарна и аварийна безопасност), тъй като за тях не е налична подробна разбивка в справката за щатната численост[4].
*** Данните са получени като е разделен общият брой служители в ОДВР/СДВР[4] на населението в съответната област[7].

4 ноември 2015 г.

Прав ти път, другарю милиционер!

Родната милиция ни пази ... e, освен ако не я заплашим с отнемане на абсурдните ѝ привилегии.

Владимир Горанов е един от ярко неадекватните министри в настоящето правителство и съвсем наскоро имахме пореден повод да роптаем срещу действията му. Но днес, със сърце натегнало от мъка и през стиснат нос, трябва да призная, че съм на негова страна. Отсрещната страна е съставът на Министерството на вътрешните работи, който в сряда из цялата страна излезе на незаконни протести против решението на Министерския съвет да одобри бюджет за 2016 година, с който се намаляват изплащаните на служителите при ранното им пенсиониране работни заплати от 20 на 10 и се орязват други социални придобивки.

Това решение дойде изневиделица веднага след приключването на втория тур на местните избори, без дебати и без да бъдат качествено осведомени всички засегнати страни[1]. Най-вероятно това е причината за рязкото покачване на напрежението. Дори и разбираем от политическа гледна точка, този метод на прокарване на фундаментални реформи не води до нищо добро. Въпреки това, самите мерки са добре дошли, макар и силно закъснели. Опити за съкращаване на разходите в МВР започнаха още при първото правителство на ГЕРБ през 2010 година, но като че ли не бяха прицелени където трябва[2]. В министерството продължават да влизат, освен полицията, граничарите, жандармерията и пожарната, още близо 30 други дирекции, както и академия, болница, институт по психология и звено за одити[3] ...

От близо 50 000 служители в МВР, полицаи са малко над половината – 26 500. Каква е бройката на униформените, които вършат това, което традиционно си представяме като „полицейска работа”, аз лично не можах да открия. Съставът на пожарната е 8 400 души, на жандармерията – 2 500, гранична полиция – 6 800 души[4]. И отново в това число влизат както униформените, които карат извънредни смени и пътуват по страната при всяка криза, така и ръководство и администрация. Изън тези бройки са едни други 5 400 служители по останалите дирекции. Всички тези хора имат право на 30 дни годишен отпуск, 120 лева за храна на месец, бонус за прослужено време и получават 20 заплати при напускане на служба (не казвам „пенсиониране”, защото пенсионирани МВР служители продължават да работят по частните охранителни фирми)[5]. Това са привилегии, на каквито никой друг – нито на държавна, нито на недържавна работа – няма шанса да се радва.

Струва ми се, че всеки нормален човек би искал да имаме професионална, добре платена полицейска сила, която да се наслаждава на уважение, докато служи и на спокоен живот след пенсия. За съжаление, в момента редовите ни полицаи не са добре платени, а много от тях са далече от каквото и да било определение за професионализъм. Уважението пък се заслужава с добра работа – не може да бъде дадено a priori, а се губи лесно, особено когато ежедневно пред очите ни са служители на реда в неадекватна физическа форма, незаинтересовани от случващото се пред тях, нежелаещи да изпълняват задълженията си и склонни към дребна корупция. Колегите им от администрацията пък са невидими, неефективни и неспособни да наказват нарушения и да координират работата на униформените така, щото организираната и дребната престъпност да намаляват, а хората да се чувстват сигурни в ежедневието си и да имат доверие на полицията.

Бих застанал зад реформа в МВР, която осигурява следното:

  • Премахване от министерството на всички несвойствени за него дейности – обучение, лечение, одитиране, и пр.
  • Автоматизация на всички възможни процеси несвързани с изпълнение на реална полицейска служба, целяща намаляване на администрацията и подобряване на прозрачността в системата.
  • Строги наказания, в това число изключване от редиците и забрана за заемане на държавна служба в бъдеще, за корупционна или другояче незаконна дейност по всички етажи. Поощряване и защита на служители и граждани, които дават информация за такава дейност (whistleblowers).
  • Рязко подобряване на заплащането за редови служители, придружено от завишане на изискванията за интелектуални и физически способности.

Развитието на казуса с МВР ще едно доста точно мерило за това доколко управляващата коалиция е склонна да прокарва тежки реформи, докъде се простира политическата воля и къде започват отстъпките под натиска на една от най-закостенелите държавни институции. За съжаление, от днешното заседание на Министерския съвет и изказването на премиера е сравнително ясно, че правителството е склонно на немалки отстъпки от смелото, макар и със съмнителна стойност, решение на финансовия министър да увеличи натиска за реформи[6]. Доколкото премиерът е прав, че чиновниците в Министерството на вътрешните работи не може и не бива да бъдат поставяни наравно с редовите полицаи, и над техните колеги по другите административни структури, такова решение е извън задълженията и компетенциите на министъра на финансите. Уви, цялото действие развиващо се пред очите на българския данъкоплатец в последните няколко дена все повече заприличва на театър и оставя впечатлението, че повече се вдига пушилка, отколкото реално да се планират и изпълняват реформи.

Наясно съм, че в МВР има много почтени, отрудени, интелигентни и способни служители, които заслужават цялото ни уважение, защото обичат родината и искат да пазят законите ѝ с цената дори на живота си. На всички останали – едната четвърт, които чрез синдикатите ни заплашват, че ще напуснат, ако не бъдат изпълнени изискванията им[7], казвам:Прав ти път, другарю милиционер! Ние и без това не те искаме!