11 август 2015 г.

За църквата и хората

Преди два дни едно въртящо се из медиите съобщение привлече вниманието ми, а именно негодуванието на Българската православна църква (БПЦ), че не е включена от парламентарните комисии в обсъждането на общественозначими въпроси. Ето и самото писмо изпратено до председателя на парламента публикувано от „Дневник”:

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

По решение на Св. Синод на Българската православна църква - Българска Патриаршия от заседанието му на 09.07.2015 г., прот. № 19 – пълен състав, се обръщаме към Вас по повод сътрудничеството ни във взаимна полза за обществения диалог в законодателния процес по приемането на закони, потребни на българския народ.

Светата ни родна Православна църква всякога е проявявала загриженост и е изразявала позиция по онези обществени отношения, които намират законодателна уредба.

Трайно се утвърди в деловите отношения между законодателния орган и Св. Синод на БПЦ - БП взаимно полезно сътрудничество в обществен интерес.

През последните близо 15 години установила се практика е законопроекти с предметен обхват по важни обществени въпроси, които се отнасят до живота, здравето, морала, образованието, културното наследство, здравен и социален статус на духовенството, статус на вероизповеданията, данъци, вещно-правни въпроси и др. да се изпращат за становище на Св. Синод от председателя на съответната водеща постоянна комисия.

Светият Синод всякога се е отзовавал и е представял своите становища, както за първо четене по принципите на изпратените му законопроекти, така и с предложения за конкретни редакции за второ четене.

Добра практика беше да се канят определените от Св. Синод представители при обсъждането на законопроектите на първо и второ четене в постоянните комисии, за да вземат отношения по принципите и конкретните разпоредби на законопроектите.

Прави впечатление, че в последно време, тази взаимно полезна практика и за двете институции е позабравена, но искрено се надяваме, че не е изоставена.

Конкретен пример, който можем да посочим е Законопроектът за предучилищното и училищно образование, който не е изпратен за становище на Св. Синод на БПЦ - БП, нито са поканени негови представители на обсъждането му на първо и второ четене в заседанията на водещата постоянна Комисия по образованието и науката. От отделни народни представители и общественици се информирахме, че е приключило обсъждането на законопроекта за второ четене във водещата комисия и се очаква доклад за второ четене в пленарно заседание на Народното събрание. От доклада на водещата комисия за първо четене на 17 декември 2014 г. става ясно, че на обсъждането му за първо четене са поканени голям кръг институции и обществени организации, но за съжаление сред тях не е представител на Св. Синод на БПЦ - БП. Този факт говори сам по себе си.

Държим да Ви уверим, че Св. Синод не само от години наред поставя жизненоважния въпрос за духовното и телесно здраве на българското общество - въвеждането на вероучение в българското училище, но и може да бъде полезен по принципни въпроси, свързани с развитието на човешката личност, които са в основата на Христовото учение и християнската нравственост. Не бива да се забравя, че когато е нямало българска държава и образователна система в годините на робството, единствено Църквата е съхранила образованието чрез училищата, създадени и поддържани от нея.

Приемете нашето писмо до Вас и в контекста на актуалността на внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, чийто основен предмет е необходимостта от обществено обсъждане на законопроектите.

Уважаема г-жо Председател,

Мотивирани сме да се обърнем към Вас за съдействие, като направите достояние нашето писмо до председателите на постоянни комисии в 43-то Народно събрание и председатели на парламентарни групи, като вярваме и се надяваме, че както и досега, ще работим във взаимно полезно сътрудничество за добруването на българския народ.

С уважение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Н Е О Ф И Т

Без да имам обособено мнение за мотивите на БПЦ да изпрати подобно писмо, смятам, че освен проява на лош вкус, подобни искания са и противозаконни.

Патриархът споменава „утвърдени делови отношения” между църквата и Народното събрание, без да пояснява какви точно са те, от кого (от страна на НС) са осъществени и на каква законова база почиват. Водачът на БПЦ също твърди, без да споменава конкретни имена, че има установена практика законодателни проекти да бъдат изпращани за становище на Св. Синод от председатели на съответните постоянни комисии в законодателния орган. Предполагайки, че вярата и убежденията на патриарха не му позволяват да изкривява или откровено да крие истината, единствено остава да предаде на прокуратурата тези имена и срещу тях да бъдат подвигнати обвинения по престъпления от общ характер.

Ако наистина твърденията на Неофит са верни, то това означава, че отделни народни представители са нарушавали съзнателно конституцията на Република България![1] В основния закон специфично е спомената ролята на вероизповеданията в обществения живот:

Чл. 13.

  1. Вероизповеданията са свободни.
  2. Религиозните институции са отделени от държавата.
  3. Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
  4. Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Конституцията изрично забранява на религиозните институции да се месят в държавната власт (ал. 2), а също религиозните институции и верските убеждения да се използват за политически цели (ал. 4)!

Същият член от основния закон не позволява на БПЦ да изисква от държавата да въведе вероучение в училищата. Нещо повече, в много страни съществуват неделни училища, в които заинтересованите миряни могат да изучават изповядваната от тях вяра. У мен недоволство буди желанието на БПЦ да накара държавата да въведе и заплаща задължително изучаване на християнската вяра в светските училища, но самата църква не се наема да организира нещо, което според законите е изцяло нейно задължение и право.

Няма коментари: