4 ноември 2015 г.

Прав ти път, другарю милиционер!

Родната милиция ни пази ... e, освен ако не я заплашим с отнемане на абсурдните ѝ привилегии.

Владимир Горанов е един от ярко неадекватните министри в настоящето правителство и съвсем наскоро имахме пореден повод да роптаем срещу действията му. Но днес, със сърце натегнало от мъка и през стиснат нос, трябва да призная, че съм на негова страна. Отсрещната страна е съставът на Министерството на вътрешните работи, който в сряда из цялата страна излезе на незаконни протести против решението на Министерския съвет да одобри бюджет за 2016 година, с който се намаляват изплащаните на служителите при ранното им пенсиониране работни заплати от 20 на 10 и се орязват други социални придобивки.

Това решение дойде изневиделица веднага след приключването на втория тур на местните избори, без дебати и без да бъдат качествено осведомени всички засегнати страни[1]. Най-вероятно това е причината за рязкото покачване на напрежението. Дори и разбираем от политическа гледна точка, този метод на прокарване на фундаментални реформи не води до нищо добро. Въпреки това, самите мерки са добре дошли, макар и силно закъснели. Опити за съкращаване на разходите в МВР започнаха още при първото правителство на ГЕРБ през 2010 година, но като че ли не бяха прицелени където трябва[2]. В министерството продължават да влизат, освен полицията, граничарите, жандармерията и пожарната, още близо 30 други дирекции, както и академия, болница, институт по психология и звено за одити[3] ...

От близо 50 000 служители в МВР, полицаи са малко над половината – 26 500. Каква е бройката на униформените, които вършат това, което традиционно си представяме като „полицейска работа”, аз лично не можах да открия. Съставът на пожарната е 8 400 души, на жандармерията – 2 500, гранична полиция – 6 800 души[4]. И отново в това число влизат както униформените, които карат извънредни смени и пътуват по страната при всяка криза, така и ръководство и администрация. Изън тези бройки са едни други 5 400 служители по останалите дирекции. Всички тези хора имат право на 30 дни годишен отпуск, 120 лева за храна на месец, бонус за прослужено време и получават 20 заплати при напускане на служба (не казвам „пенсиониране”, защото пенсионирани МВР служители продължават да работят по частните охранителни фирми)[5]. Това са привилегии, на каквито никой друг – нито на държавна, нито на недържавна работа – няма шанса да се радва.

Струва ми се, че всеки нормален човек би искал да имаме професионална, добре платена полицейска сила, която да се наслаждава на уважение, докато служи и на спокоен живот след пенсия. За съжаление, в момента редовите ни полицаи не са добре платени, а много от тях са далече от каквото и да било определение за професионализъм. Уважението пък се заслужава с добра работа – не може да бъде дадено a priori, а се губи лесно, особено когато ежедневно пред очите ни са служители на реда в неадекватна физическа форма, незаинтересовани от случващото се пред тях, нежелаещи да изпълняват задълженията си и склонни към дребна корупция. Колегите им от администрацията пък са невидими, неефективни и неспособни да наказват нарушения и да координират работата на униформените така, щото организираната и дребната престъпност да намаляват, а хората да се чувстват сигурни в ежедневието си и да имат доверие на полицията.

Бих застанал зад реформа в МВР, която осигурява следното:

  • Премахване от министерството на всички несвойствени за него дейности – обучение, лечение, одитиране, и пр.
  • Автоматизация на всички възможни процеси несвързани с изпълнение на реална полицейска служба, целяща намаляване на администрацията и подобряване на прозрачността в системата.
  • Строги наказания, в това число изключване от редиците и забрана за заемане на държавна служба в бъдеще, за корупционна или другояче незаконна дейност по всички етажи. Поощряване и защита на служители и граждани, които дават информация за такава дейност (whistleblowers).
  • Рязко подобряване на заплащането за редови служители, придружено от завишане на изискванията за интелектуални и физически способности.

Развитието на казуса с МВР ще едно доста точно мерило за това доколко управляващата коалиция е склонна да прокарва тежки реформи, докъде се простира политическата воля и къде започват отстъпките под натиска на една от най-закостенелите държавни институции. За съжаление, от днешното заседание на Министерския съвет и изказването на премиера е сравнително ясно, че правителството е склонно на немалки отстъпки от смелото, макар и със съмнителна стойност, решение на финансовия министър да увеличи натиска за реформи[6]. Доколкото премиерът е прав, че чиновниците в Министерството на вътрешните работи не може и не бива да бъдат поставяни наравно с редовите полицаи, и над техните колеги по другите административни структури, такова решение е извън задълженията и компетенциите на министъра на финансите. Уви, цялото действие развиващо се пред очите на българския данъкоплатец в последните няколко дена все повече заприличва на театър и оставя впечатлението, че повече се вдига пушилка, отколкото реално да се планират и изпълняват реформи.

Наясно съм, че в МВР има много почтени, отрудени, интелигентни и способни служители, които заслужават цялото ни уважение, защото обичат родината и искат да пазят законите ѝ с цената дори на живота си. На всички останали – едната четвърт, които чрез синдикатите ни заплашват, че ще напуснат, ако не бъдат изпълнени изискванията им[7], казвам:Прав ти път, другарю милиционер! Ние и без това не те искаме!

Няма коментари: