28 октомври 2015 г.

По тънката лайстна

В данданията около изцепките на Волен Сидеров и хаоса в провеждането на местните избори, една изключително важна тема беше едва зачекната в медийното пространство, а именно проектобюджетът за 2016 година и изпълнението на консолидираната финансова програма на правителството за тази година. Докато телевизиите си подхвърлят кадри на полуадекватната физиономия на лидера на Атака и в предаването „Референдум” по БНТ се чудеха що за организация на избори е случващото се, както и разбира се фундаменталната тема кой бил виновен и кой какъв изборен кодекс бил приел през 2011-та година, финансовият министър остана почти изцяло засенчен.

Според министър Горанов актуализацията на тазгодишния бюджет е неизбежна и е необходимо да бъде повишена разходната част с допълнителни 880 милиона лева, заради липса на реформи в силовите ведомства! Това са около 0.8% от годишния БВП на страната! Въпросът е, защо когато е планиран бюджет със значителен дефицит и има известно преизпълнение на приходната част, което за съжаление се топи с плашещи темпове, то не се използва за намаляване на дефицита, а дори напротив – планират се допълнителни разходи. Обяснението на финансовия министър:

По една или друга причина, не успяхме да го постигнем ... В края на краищата аз още от март месец на 2015 г. алармирах, че темповете, с които се правят тези промени, не са задоволителни, но поех и ангажимент, че не можем да оставим, защото те нямат вина, редовите служители в отделните системи без заплати през месец ноември и декември поради причина, че политическите ръководства на отделните министерства не са могли, не са искали, или не им е стигнало времето да направят една или друга реформа в посока оптимизация.[1]
е крайно незадоволително и остава неприятния послевкус, че понеже са събрани малко повече пари, то е удобно просто да бъдат похарчени. Въпреки че някои министри не са си свършили работата, то българският народ е длъжен да опере пешкира. Нещо повече, това не са налични пари, а е недостиг – тежест, която ще бъде подхвърлена на работещите в частния сектор и младите хора, навлизащи на пазара на труда. В крайна сметка се очаква дефицитът да достигне 3% или около 2.8 милиарда лева. Опасността от свръхдефицит остава да тегне при всяко неизпълнение на приходната част или прехвърляне на актуализираната разходна част на бюджета. Доколкото миналата година недостигът в държавните финанси успя да достигне невероятните 5.8%, тази година би трябвало да се очаква значително по-консервативна политика на харчене и планиране, която така и не беше осъществена. Още от началото на годината беше заложен значителен дефицит на ръба на позволеното от европейското (и българското) законодателство, без дори да бъде направен сериозен опит за намаляване на разходите. На този фон обещанията за свиване на липсите до 2% догодина звучат някак кухо и не изглеждат особено обнадеждаващи.

Разбира се, за да може все пак да бъдат отчасти омилостивени гражданите, за догодина се обещава увеличение на парите за образование, социална политика и отбрана. Имайки предвид, че и без това социалното министерство е един от основните консуматори на обществен ресурс заедно със здравното и МВР, увеличение на пенсиите с 2.5%, на помощите за новородени и други социални разходи могат да се окажат непреодолима преграда към прогнозирания от МФ ръст от 2%. За капак международните институции изобщо не са така оптимистични към растежа на българската икономика. Явно е, че постъпленията в социалните и здравни системи са недостатъчни, затова е предвидено увеличение на осигурителните прагове с нови 7.5%, което ще притисне още повече частния сектор.

Подушили миризмата на кръв, акулите започват да се навъртат около жертвата. На фона на непремерените харчове КНСБ искат увеличение от 10% вместо предложените 5% за НАП и Митниците. Вероятно, след като се усетят накъде духа вятърът, и други (псевдо)организации и асоциации ще започнат с исканията за по-високи възнаграждения и субсидии. Имайки предвид, че сигурно България е единствената страна в Европа, в която средната заплата в държавния сектор надвишава тази в частния, дори петпроцентово увеличение изглежда прекомерно, особено когато се има предвид, че значително надхвърля очаквания икономически растеж. Няма икономическа логика в това произвеждащите реален продукт в една държава да получават по-малко от администриращите го, това е просто абсурд. Управляващите, в частност ГЕРБ, смело хвърляха обвинения към правителството „Орешарски”, че не може да направи един бюджет като хората, което е вярно... Но изглежда сякаш и те са се пуснали по същата наклонена плоскост на безконтролно емитиране на държавен дълг и харчене на пари, които не са налични и по всяка вероятност скоро няма да бъдат!

Няма коментари: